Постинг
02.12.2013 16:44 -
Чувствомислия от DiaryGirl
Колко съдби срещнах по широките улици, докато се опитвах да променя своята?
Върху колко кални следи газих, докато се опитвах да оставя собствените си отпечатъци, търсейки своя път?
На колко места разпилях душата си, докато се борих с нестихващите ветрове на спомените от вчера, за да е тих изгрева на слънцето утре?
Достатъчно...,за да превърна съдбата си в характер, следите в пътека, а липсващите парченца в мен, запълних със светлината на тихите изгреви от моето силно Днес!
П.С - Докато очите ми гледат - ще търся!
Докато сърцето ми бие - ще Вярвам!
Докато се събера цяла - няма да спирам да се Надявам!
By DiaryGirl
Върху колко кални следи газих, докато се опитвах да оставя собствените си отпечатъци, търсейки своя път?
На колко места разпилях душата си, докато се борих с нестихващите ветрове на спомените от вчера, за да е тих изгрева на слънцето утре?
Достатъчно...,за да превърна съдбата си в характер, следите в пътека, а липсващите парченца в мен, запълних със светлината на тихите изгреви от моето силно Днес!
П.С - Докато очите ми гледат - ще търся!
Докато сърцето ми бие - ще Вярвам!
Докато се събера цяла - няма да спирам да се Надявам!
By DiaryGirl
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
