Постинг
13.12.2013 11:14 -
из Дневникът на Една Душа Парцалена
Има вечери, в които си постилам тишина и се завивам с воала на нощта. Обичам да стоя на тъмно. Тогава чувам и виждам най-добре...(в) себе си. Мислите ми се надпреварват с уморените стрелки на часовника... Времето заспива и притихва...аз...още не...Захвърлям се с въпроси, без да ровя навътре (в мен) за отговори. Те ще ме намерят сами...Сърце, ти имаш ли сърце? Душата смее ли се от душа? Кой разплаква сълзите? Кой топли слънцето? Страха от какво се страхува? А Любовта в кой или какво се влюбва? Кой намира изгубеното време? Какво сънува сънят?
Всеки правилно зададен въпрос, рано или късно ще получи своят отговор. Нека да е по-рано...А този, които умее да задава отговори, получава мълчание...(което не винаги е признак на съгласие)...
П.С - " Обичаш ли ме? "...но това не е въпрос, задаваш ми отговор...просто затварям очи и заспивам обичаща...в мълчание ;)
Diary Gir
Всеки правилно зададен въпрос, рано или късно ще получи своят отговор. Нека да е по-рано...А този, които умее да задава отговори, получава мълчание...(което не винаги е признак на съгласие)...
П.С - " Обичаш ли ме? "...но това не е въпрос, задаваш ми отговор...просто затварям очи и заспивам обичаща...в мълчание ;)
Diary Gir
Няма коментари
